Проникването на имущественото застраховане у нас е едва 8–10%: от КФН сочат данъчните стимули, но кой ще направи първата стъпка?

Проникването на имущественото застраховане в България е едва 8–10%, докато в други европейски държави достига 35–40% и повече. Това каза Ивана Димова, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на ЗК „Уника“ АД, в интервю за Bulgaria ON AIR, публикувано от АБЗ на 7 октомври. По думите ѝ за жилище на стойност 100–150 хил. евро годишната премия е около 150–200 евро и може да се плаща разсрочено.

Няколко дни по-късно, на 13 октомври, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Пламен Данаилов заяви на петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“ на Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria, че имущественото застраховане има голям потенциал за развитие. Той посочи, че Румъния е въвела модел на задължителна застраховка, който не е особено успешен, докато Гърция е заложила на данъчни стимули с по-добри резултати. Сред възможните мерки Данаилов спомена намаляване на някои местни данъци и такси за собствениците, които застраховат имота си, както и публично-частно партньорство, при което държавата чрез различни структури да поеме ролята на презастраховател.

Благодарим на АБЗ и на КФН, че извеждат темата за незастрахованите домове в публичното пространство с конкретни данни и идеи.

Прочетете също: Краткосрочна „Гражданска отговорност“: застрахователят няма да може да откаже, но цената никой не знае

ДА СЕ ЗАСТРАХОВАШ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

Според нас дебатът не бива да спира до въпроса колко хора имат полица. Димова сама посочва втория проблем: имотите често се застраховат за суми под реалната им стойност, а клиентите не винаги проверяват дали полицата покрива земетресение и какви са лимитите на обезщетение.

С други думи, част от застрахованите може да разберат едва след щетата, че обезщетението няма да покрие ремонта или че рискът изобщо не е включен. Ако държавата въведе стимули, за да увеличи броя на полиците, редно е същевременно да се следи и какво реално покриват те.

КОЙ ПРАВИ ПЪРВАТА СТЪПКА?

Засега става дума само за идеи. Не открихме внесен законопроект или публикуван проект на нормативен акт за данъчни стимули при имуществено застраховане. Идеите засягат и местни данъци и такси, чийто размер се определя от общинските съвети в рамките на Закона за местните данъци и такси, както и роля на държавата като презастраховател. Това означава, че решението не зависи само от регулатора.

КАКВО ДА ПРОВЕРИТЕ В ПОЛИЦАТА СИ

Ако вече имате застраховка на жилището си, Димова съветва да проверите дали е включен рискът „земетресение“, какви са лимитите на обезщетение и дали застрахователната сума отговаря на действителната стойност на имота.

НАШИТЕ ВЪПРОСИ

1. Към КФН: Има ли работна група или анализ за въвеждане на данъчни стимули при имущественото застраховане? Предвиден ли е срок?

2. Към Министерството на финансите: Обсъжда ли се модел, при който държавата да поеме ролята на презастраховател при катастрофични рискове?

3. Към АБЗ: Каква част от действащите полици за жилища включват риска „земетресение“? Има ли данни за дела на подзастрахованите имоти?

4. Към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ): Готови ли са общините да обсъдят облекчения в местните данъци и такси за застраховани жилища?

ПРАВО НА ОТГОВОР

Готови сме да публикуваме изцяло отговорите, които получим от КФН, Министерството на финансите, АБЗ и НСОРБ.

#ИмущественоЗастраховане #Застраховка #Жилище #Земетресение #КФН #АБЗ #България #SigortanınSesi