Управителят на БНБ Димитър Радев: Допълнителният данък върху банките може да оскъпи кредитите

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди, че предложеното допълнително облагане на банковите печалби може да се отрази на цената и достъпа до кредити, на инвестициите, на икономическия растеж и дори на разходите на държавата за финансиране на дълга. Позицията му е във връзка с обсъжданите промени в данъчното законодателство.

Радев подчерта, че БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, но централната банка трябва да даде професионална оценка на възможните последици за финансовата система и икономиката. „По същество става дума за увеличение на данъчното облагане на банковата дейност. Определянето му като данък върху „свръхпечалбата“ не променя този факт“, заяви той.

Според управителя банковата печалба е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал, от който зависи способността на банките да поемат риск, да отпускат кредити и да абсорбират загуби. Той припомни кризата през 2020 г., когато банките въведоха частен мораториум върху плащанията по кредити, а към септември същата година отсрочените кредити бяха за над 9 млрд. лева.

Прочетете също: Министърът на финансите Гълъб Донев и управителят на БНБ Димитър Радев в спор за данъка „свръхпечалба“

Радев постави въпроси и за референтния период 2020-2025 г., спрямо който ще се определя свръхпечалбата: той включва пандемията, периода на необичайно ниски лихви, инфлационния и енергийния шок. Тъй като 2020 г. е кризисна година със силно понижена банкова печалба, част от последвалото възстановяване може да бъде отчетена като „свръхпечалба“, посочи той.

По думите му, макар данъкът формално да се плаща от банките, част от тежестта може да бъде прехвърлена върху клиентите чрез цената на кредита, кредитните стандарти и условията по депозитите. „За домакинството това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятието - по-висока цена на капитала“, посочи Радев.

Като пример за необходимостта от предпазлив подход той посочи Унгария, където извънредното банково облагане, първоначално въведено като временна мярка, впоследствие е продължавано и променяно. „България няма основание да следва такъв модел: първо да увеличава цената на финансовото посредничество, а после да субсидира кредита с публичен ресурс“, заяви управителят.

Радев обърна внимание и на ефекта върху държавния дълг: българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа, а приходът от извънреден данък може да бъде еднократен, докато по-високата лихва по дългосрочен държавен дълг се плаща през целия му матуритет.

Същевременно той подчерта, че банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна и няма основание дебатът да бъде представян като въпрос за непосредствената финансова стабилност. Според него преди окончателното решение трябва да бъде направена цялостна оценка на въздействието, с базов и с неблагоприятен сценарий.

Източник: News.bg